Интервю с Данаил Танев

ЧУДЕСАТА ОТ ЖИВОТА СА С НАС

(интервю с Данаил Танев за вестник “Сливенски новини”)

Ако след стотина години някой трябва да напише разказ за Данаил Танев, вероятно би започнал така: Когато се родило момчето, Бог бил особено благосклонен към него и чрез своите пратеници орисниците, щедро му изсипал благодат - дал му красота на лицето и душата, дал му ум и интелект, но най-много се постарал за музиката, та му дал толкова дарби, че детето вместо да играе на конче, седнало на пианото на 3-годишна възраст. Бог пожелал да сътвори от него дете-чудо...

Днес Данаил е на 28 години, не се изживява като чудо, а е приел, че в живота си има мисия, която трябва да изпълни. Това, че е седнал пред пианото на три годинки, е истина. Някога баща му свирел. Е, пианист от него не станало, но инструментът останал. Един ден проходилият малчуган се покатерил на столчето и почнал да натиска клавишите. Майката се заслушала и веднага разпознала мелодията “Мила моя, мамо...” Когато съпругът й се прибрал от работа, тя споделила чутото и след няколко дни отвели момчето в Детската музикална школа. Да, ама за такива мъничета нямало педагог, нямало практика да се обучават 3-годишни човечета. Тогава бащата го отвел в София, където го представил пред известната музикална педагожка, професор по музика. И тя казала тежката си дума - момчето има заложби и талант, който трябва а се развие. Изготвила му специална програма и така малкия Дани седнал зад големия инструмент. Когато стигнал “завидната” възраст от 4 години, започнал обучението си в Музикална школа “Мишо Тодоров”. Засвирил...

Защо ли не се учудвам, като ми казва, че първата му концертна изява с оркестър била на 6 годинки в НДК, София?...

Въпреки ярко изразените си музикални заложби, Данаил завършил езикова гимназия и продължил образованието си, следвайки сърцето - приели го в Нов Български университет, специалност поп/джаз пиано. Завършил е бакалавърска степен и учи магистърска степен в специалността “композиция и оркестрация”.

Написал е над 20 песни, няколко инструментални произведения в класически и джазов жанр. Тук е мястото да отбележим, че редом със звуците, в сърцето на Дани е и вярата в Бог. Може би защото родителите му са пастори, а може би защото той сам е открил силата и чудото на Бог. Това го води към теологическите науки, което от своя страна го свързва и с други музиканти. Така през 2002 година попада в САЩ.

Данаил: Музиката е тази, която ни направи приятели и ни свърза. В САЩ свирих в група и сме изнасяло концерти. Най-големия беше в Ню Йорк-сити, където имаше над 70 000 души слушатели. Винаги съм харесвал американската поп-музика и може би това ми помогна да се впиша естествено в американската среда, т.е. не са ме приели като нещо различно. Американските ми приятели много настояваха да остана да живея там, вратите бяха отворени, но аз ясно съзнавам къде е мястото ми и на кого принадлежа. Затова се върнах в България. Вярвам в Бог и, че човек си има мисия на земята. Зная, че моята мисия е да живея тук, това е самосъзнанието ми. Може би затова пред мен не е стоял въпросът за живеене в САЩ, въпреки перспективите, условията на живот и отворените врати. Когато човек не е на мястото си, не се чувства удовлетворен. Учих теология половин година, обиколих с групата много от щатите, но мнението ми не се промени. Мястото ми е в България, а желанието за пътуване е друго нещо.

Латинка: Музиката притежава способността да формира част от културата на човека. Според теб какви хора създава днешната музика?

Д: Зависи от това, което слушаш. Например, от чалгата не може да се очаква нещо повече, освен гледка за очите, а не нещо хубаво за ушите. В човека има заложено и изкушаване от неща, които го разрушават и понякога борбата срещу това е много трудна. Според мен, чалгата казва “не е нужно да се бориш с нещо, просто се отдай”.

Много често с някои текстове се разрушават крайно-необходими моралните ценности, а понякога и живота на хората, който започва да прилича на чалга-песен. За съжаление този жанр притъпява и музикалния вкус на човека. Като музикант мога да кажа, че тя няма висока стойност, в нея няма кой знае какви музикални открития и предизвикателства. Един контрастен пример, който мога да дам е джаз музиката, която ми дава неограничена свобода. Там няма таван за импровизации и дълбаейки, стигаш до много открития.

Л: Ти твориш и музика, посветена на християнската църква, друго вдъхновение ли тър сиш, друга истина ли искаш да избистриш и да я покажеш през сърцето си на хората?

Д: Същността на християнството е взаимоотношение с Бог. Не би трябвало да го считаме за приятел, само ако имаме нужда от Него. Бог е протегнал ръце към всички за взаимоотношения. Чрез музиката, която пиша, разкривам част от тези взаимоотношения. В нашата църква не сме ограничени от догми и пишейки я, мисля за хората, които да я запеят и приемат, като своя. Думите в една песен казват: “Боже, добър си и твоята милост е вечна” - това е всеобща истина. Чувствам нужда от вярата си в Бог и се стремя към това взаимоотношение.

Л: Вероятно получаваш вдъхновение и от друго, освен от вярата си в Бог?

Д: Разбира се! Понякога идеята ми хрумва в най-обикновен момент. Друг път сядам да свиря на пианото и някаква мелодия започва да се избистря. Трудно ми е да определя как точно става, важното е, че музиката идва при мен...

Л: Сега си във възрастта на най-смелите мечти, къде те носят те - само към музиката или има и момиче?

Д: В момента нямам приятелка. Харесвам момичетата с добра визия, но още повече забелязвам и отдавам значение на интелекта, на ума и светоусещането. По отношение на музиката, сега записвам поп-албум с авторски песни и най-близката ми цел е да го издам. Много се надявам да изнесем джаз-концерт с мои приятели в Сливен.

Завършваме с мечтите на щедро надарения сливенски музикант, но и с последната му награда. На конкурса за композиция “София 2009”, оценявано от жури, в което влизат Георги Минчев (председател), Велислав Заимов, Паул-Хайнц Дитрих (Германия), Карлос Галан (Испания) и проф. Пламен Джуров, първа награда не е връчена. Втората я поделят Емерих Амбил и Любомир Денев, а третата награда е за Данаил Танев, който е ученик на Ангел Заберски-син и учи композиция при Стефан Драгостинов. Дани се представя с творбата си “Фрагментс”, в която чрез много контрастиращи образи се е опитал да предаде различни фрагменти от живота.

Започнахме с бъдеща приказка, в която за Данаил ще се говори за дете - чудо. Може би защото днес не вярваме в това. Не вярваме, че около нас и редом до нас живеят хора, надарени с чудни способности. А колко по-добре би било да повярваме и да приемем, чрез неговата музика част от красотата на живота. Защото, въпреки всичко, той си остава най-прекрасното и чудно нещо.

Латинка Минкова

Музиката: можем ли да я четем?

Музиката. Какви тайни се крият в нея? Има ли неразгадани послания? Как тази плетеница от красиво подредени звуци и нанизани думи успява да докосне най-съкровените дълбочини на душата ни? Какво е въздействието й? Дали е предназначена само за забавление? Всеки, който слуша музика, не остава безразличен към нея. (А... ако се замислим, ВСЕКИ слуша!)

Музикантите знаят, че музиката е като океан – колкото повече се потапяш в него, толкова повече откриваш необятността му. Тъкмо когато си помислиш, че си намерил най-правилния начин да я разшифроваш, тя те изненадва с неоткрити до сега дълбочини. Може би точно тази неизчерпаемост вдъхновява търсенето на твореца.

Какво е музиката за теб? За някои е начин да избягат от проблемите на ежедневието и сивотата. За други – средство за справяне с негативните мисли. За трети – „отдушник” на душевните терзания. За повечето хора, обаче, музиката е начин да прекарат времето си по-добре – да се отпуснат, да се забавляват. Всички сме чували определения като: „музиката е универсален език”, „музиката докосва човешката душа”, „музиката е картина, нарисувана със звуци”, „музиката е израз на човешката душа”. Можем да изброим още много...

Неоткритата сила на музиката

Музиката притежава изключителна сила, за която дори и не предполагаме. Малко хора си дават сметка за въздействието й върху мислите, емоциите, състоянията ни. Запитвали ли сте се, защо във всяка реклама по телевизията иам специални музикални акценти?

Музиката създава усещания, настроения, отношения, атмосфера. Защо заема едно от основните места в киноиндустрията? Знаем, че за всеки филм има специално написана музика. Колкото и да е страховита или емоционална филмовата сцена, ако изключите звука на телевизора, по-голямата част от въздействието й ще се загуби.

Музиката има силата да те разсмее, разплаче, успокои, вдъхнови, раздразни... Тя може дори да ти повлияе на решенията, които взимаш в дадени моменти. Световно известни музиканти са споделяли, че на концертите си могат да упражняват много силно влияние върху публиката - да я предизвикат да прави неща, които биха били немислими за ежедневието на средностатистическия човек.

Учени са доказали, че ако едно бебе слуша редовно произведения на Моцарт, математическите му способности се увеличават. Друго изследване показва, че определени музикални стилове, които залагат на многократно повтаряне на кратки мотиви, в различни степени могат да отслабят функцията на мозъка, която се грижи за самоконтрола. Един от методите в нетрадиционната медицина е използването на определен тип музика, чрез която се стимулират оздравителните процеси в човека. Установено е, че някои разновидности, могат да стимулират възпроизвеждането както на полезни, така и на вредни вещества в човешкото тяло.

Освен, че изкуството отразява ценностите, поведението, възгледите на обществото, то притежава и силата да променя. От една страна – това, което правим отразява кои сме, но от друга – това, което правим, поставя нови стандарти, нови очаквания, нови реалности пред нас. Същото важи и за музиката. Когато започне да отразява изолирано явление от културата на дадено общество, след време забелязваме, че тази култура става масова. Защо? Защото музиката е една от най-въздействащите сили, които движат живота ни.

Малко хора си дават сметка за потенциала на музиката да влияе и да формира цели, общества и култури. Ако погледнете историята й, ще видите, че определени стилове и музикални течения създават цели субкултури, които след време се превръщат в масова култура.

Не просто музика, а култура

Примери? MTV! Тази медия успя да наложи цяла култура в света, чрез музика. Ето как този музикален канал мисли за себе си: “MTV не е само канал. Той е мощна култура. Хората не просто го гледат, а го обичат. MTV формира начина, по който мисли, говори, пазарува и се облича едно цяло поколение!”

Един актуален пример за нас българите, е т.нар. „поп-фолк”. Въпреки, че неговото влияние, може би се дължи повече на добрия му маркетинг (най-вече „характерна” визия), не можем да отречем, че поп-фолкът, посредством музика, създава един противоречив обществен продукт в лицето на българина. Сее доста притесняващи ценности и светоглед. Този стил има особено влияние върху подрастващото поколение. Резултатите стават все по-плашещи. Понякога, когато виждам живота на хората, техните разсъждения и преценки, имам чувството, че слушам поредния поп-фолк „хит”, който говори за пари, скъпи коли, изневери, измами, или разбити взаимоотношения. Не е ли интересна взаимовръзка...?

Да, колкото и невероятно да звучи, музиката често формира светогледа на хората – как да живеят, какви ценности да възприемат и отхвърлят, какво да харесват, какви хора да бъдат, каква е идентичността им...

Все още ли не разбираме за какво влияние говорим? Дали не сме го усещали върху самите нас? Хората, които умеят да разчитат тайните на музиката, боравят добре с нея и знаят как да се възползват. Това означава, че едно такова влияние може да бъде използвано, както в положителна, така и в отрицателна насока. В такъв случай, дали можем да разчитаме на съвестта на хората, които снабдяват света с музика? Хубава тема за размисъл...

Вероятно ще се запитаме, „Добре де, с какво толкова влияе музиката? Тоновете ли имат някаква ‘магическа’ сила?” Едва ли можем да обясним изцяло влиятелния й потенциал. Но ето нещо, което съм разбрал като музикант:

Всяко музикално произведение носи послание!

То се предава не само чрез текст, но и посредством душевността на музиката, която често определяме като „магията на музиката”. Музиката е мощно и влиятелно средство за комуникация. Затова, в много случаи, посланието се предава и влияе на слушателите на подсъзнателно ниво.

Може би последното изречение прозвуча странно? Дали? Колко хора, когато слушат една песен, си задават въпросите: „Какво ми казва тази песен?”, „Как й позволявам да формира моето мислене?”, „Защо се идентифицирам с нея?”, „Какво от обществото ни отразява и в каква светлина го представя?”, „Защо ме кара да се чувствам по този начин?”...

Когато съм дискутирал тази тема с различни хора, те са ми казвали, че рядко слушат текста, така че няма как посланието да им влияе. Но текстът е само част от начина, по който посланието на песента стига до човешката душа. Не е нужно да прочетеш текста, за да бъдеш повлиян от душевността на дадената песен или музикално произведение.

Зная, че това е доста непопулярен подход спрямо музиката. Истината е, че културата на 21 век възпитава много повече „консуматорство”, отколкото „осъзнатост”. Ако успеем да разберем колко сила притежава музиката, бихме могли да извлечем много ползи. Ще сме способни да я направим много по-силно и удовлетворяващо изживяване за нас. Ще се научим по-добре да я „разчитаме”, особено когато тя се явява като огледало на живота. Ще подхождаме по-осъзнато, когато избираме музика, за да постигаме определено състояние на вътрешния си свят, а защо не и стил на живот, който желаем.

Ще успеем ли да чуем музиката отвъд звука?

За автора:

Данаил Танев е композитор, певец и инструменталист. Музиката му варира в различни стилове – поп, джаз, класика, латино, соул и др. Работил е в множество музикални проекти в България и САЩ, като продуцент и изпълнител. В момента работи над свой дебютен албум.
Негова музика може да чуете ТУК!

Успешните хора

След относително краткия си живот, в който съм имал възможност да срещна доста успели хора, както и да прочета историята на много такива, ето какво открих като общо между всички тях:

1. Имат мечти и не са удовлетворени просто да преживяват нормално и спокойно. Имат стремежи да постигнат нещо стойностно с живота си. Това ги е амбицирало да търсят нещо повече.

2. Превръщат мечтата си в цел и разработват стратегия за постигането й. Повечето хора остават само на ниво мечти. Малцина успяват да материализират мечтите си в цели и стратегии.

3. Постоянство – там където почти всички се отказват, те продължават. Това е качество, което все повече липсва в обществото ни.

4. Там където другите казват, че дадено нещо не може да се случи, те измислят начин да го направят. Това са хора, които се осмеляват да поемат риска на новаторското мислене. Те отказват да живеят според стереотипните мисловни модели, които обществото ни е приело безрезервно.

5. Провалът не ги спира, а ги образова и мотивира. Доналд Тръмп на два пъти губи състоянието си и след това спечелва още повече. Питър Даниелс започва 3 бизнеса и се проваля, преди да започне за 4 път и да стане един от най-богатите австралийци. Когато го запитали защо чак 4-тия път е успял, той отговорил: „Защото 4-тия път вече не бях глупав.”

6. Постоянно инвестират в самообразованието и себеусъвършенстването си. Те са хора, които не спират да учат, да четат, да се зареждат с информация. Информираността е едно от най-силните им оръжия. Те са осъзнали, че информацията е едно от най-скъпите „притежания” на земята.

7. Остават верни на ценностите си, дори когато е неудобно. Те разбират, че тяхната самоличност е ключът към успеха. Ако се „продадат”, дори и банковата им сметка да нарасне към момента, в дългосрочен план се обричат на загуба. Да останеш верен на ценностите си е дългосрочна, печеливша инвестиция.

8. Умеят да управляват ресурси - време, хора, финанси и т.н.

Посланието на 24 Май

Чести празник на всички българи!

Нека на този празник да помислим:

- че имаме писменост защото двама души са решили да погледнат по-далече от личния си комфорт и да надскочат егоизма и индивидуалзма.

- че имаме пример на двама души, които са платили висока цената, за да създават история;

- че днес всички им се възхищаваме, но малцина са тези, които правят нещо стойностно с живота си;

- че имаме шанса да изберем какви ще сме - резултат или причина...

В търсене на "хляб" - историята на твоя живот?

Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
- Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал.

Решил, че ще опита отново. Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува; че това е една голяма илюзия, която хората са измислили и, че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти коства много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес? Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот, трети не вярват в Бог, или в доброто у хората, други са отписали брака като щастлив начин на живот... Разочаровани, обезверени, решили да оцеляват, поради всички разочарования.

Това, което този човек, а и милиони хора не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

Къде търсиш твоя „хляб”? Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

Има ли живот след...?

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

"Да бъдеш човек е много. Но да бъдеш жена е велико!"

За дамите по случай 8-ми Март

Въпреки, че не отдавам голямо значение на този празник, искам да го използвам просто като добър повод, за да кажа няколко думи на всички дами.

Веднъж прочетох следната мисъл: "Да бъдеш човек е много. Но да бъдеш жена е велико!" Стана една от любимите ми фрази.

Дами, благодарим ви, че ви има и за всичко добро, което правите за този свят! Без вас не можем (както и вие без нас :P)! Ценим ви такива каквито сте. Вашите емоционалност, чувствителност, нелогичност, интуитивност, вътрешна и външна красота, нежност, способност да се привързвате и всички комбинации от уникални качества, ви правят безценни и незаменими. Имате незаменима роля в този свят, която ние не можем и не искаме да се опитваме да изземем.

Благодарим ви за търпението, което понякога се налага да проявявате към нашите мъжки недостатъци! Желаем да бъдем вашите истински приятели, на които можете да разчитате; които могат да ви дават нужната сигурност, внимание и разбиране. Благодарим ви, че все още не сте се отказали да ни помагате да станем такива! :) Благодарим ви за красотата, която носите в живота ни!

специален музикален поздрав --> натисни тук

Знам

Kогато смеха в сърцето ми избледнее,
и вятърът отркадне блясъка от лицето ми,
поглеждам на горе и извиквам.
Знам, чуваш ме.

Когато не успея с думите да намеря общ език
и от мои помощници се превърнат в мои противници,
очите ми закрещяват силно и не спират.
Знам, слушаш ме.

Когато всеки, без да разбира вледенява част от душата ми
и открадва топла искра от мен,
се отпускам в протегнатите ти ръце, които ме разтопяват.
Знам, разбираш ме.

Говориш езика на сърцето ми.
Харесваш мелодията на песента ми.
Приемаш ме не защото съм съвършен,
а защото съм ценен.
Знам, обичаш ме!

Размисли за живота

Живеем в един скоростен свят. Дори думата „скоростен” не е достатъчно силна, за да опише инерцията, която света е набрал. По-бързо, по-ново, по-високо, по-добро, по-голямо, повече... думи, които днес се считат за еквивалент на успеха. В правилния контекст те са добри.

Но колко пъти инерцията на живота ни прави неспособни да спрем и да преценим детайлите в живота си? Толкова пъти водовъртежа на обществото ни завлича и ние не успяваме да претеглим нещата, които вършим, защо ги вършим, накъде вървим, стойността на нашите решения, влиянието на живота ни, нашите приоритети... Т.е. не успяваме да извлечем максимума от живота.

Толкова често мислим, че по-бързо, по-високо, по-добро, по-голямо и т.н. означават „живот на максимум”. Осъзнаваме ли, че от време на време трябва да спираме и да „осъзнаваме” как живеем и защо живеем така? Тогава ще можем да живеем живота си максимално пълноценно и да извлечем най-доброто от него.

Живота е съкровище. Това, което ще „купиш” с него определя твоето бъдеще и вечност.