Интервю с Данаил Танев

ЧУДЕСАТА ОТ ЖИВОТА СА С НАС

(интервю с Данаил Танев за вестник “Сливенски новини”)

Ако след стотина години някой трябва да напише разказ за Данаил Танев, вероятно би започнал така: Когато се родило момчето, Бог бил особено благосклонен към него и чрез своите пратеници орисниците, щедро му изсипал благодат - дал му красота на лицето и душата, дал му ум и интелект, но най-много се постарал за музиката, та му дал толкова дарби, че детето вместо да играе на конче, седнало на пианото на 3-годишна възраст. Бог пожелал да сътвори от него дете-чудо...

Днес Данаил е на 28 години, не се изживява като чудо, а е приел, че в живота си има мисия, която трябва да изпълни. Това, че е седнал пред пианото на три годинки, е истина. Някога баща му свирел. Е, пианист от него не станало, но инструментът останал. Един ден проходилият малчуган се покатерил на столчето и почнал да натиска клавишите. Майката се заслушала и веднага разпознала мелодията “Мила моя, мамо...” Когато съпругът й се прибрал от работа, тя споделила чутото и след няколко дни отвели момчето в Детската музикална школа. Да, ама за такива мъничета нямало педагог, нямало практика да се обучават 3-годишни човечета. Тогава бащата го отвел в София, където го представил пред известната музикална педагожка, професор по музика. И тя казала тежката си дума - момчето има заложби и талант, който трябва а се развие. Изготвила му специална програма и така малкия Дани седнал зад големия инструмент. Когато стигнал “завидната” възраст от 4 години, започнал обучението си в Музикална школа “Мишо Тодоров”. Засвирил...

Защо ли не се учудвам, като ми казва, че първата му концертна изява с оркестър била на 6 годинки в НДК, София?...

Въпреки ярко изразените си музикални заложби, Данаил завършил езикова гимназия и продължил образованието си, следвайки сърцето - приели го в Нов Български университет, специалност поп/джаз пиано. Завършил е бакалавърска степен и учи магистърска степен в специалността “композиция и оркестрация”.

Написал е над 20 песни, няколко инструментални произведения в класически и джазов жанр. Тук е мястото да отбележим, че редом със звуците, в сърцето на Дани е и вярата в Бог. Може би защото родителите му са пастори, а може би защото той сам е открил силата и чудото на Бог. Това го води към теологическите науки, което от своя страна го свързва и с други музиканти. Така през 2002 година попада в САЩ.

Данаил: Музиката е тази, която ни направи приятели и ни свърза. В САЩ свирих в група и сме изнасяло концерти. Най-големия беше в Ню Йорк-сити, където имаше над 70 000 души слушатели. Винаги съм харесвал американската поп-музика и може би това ми помогна да се впиша естествено в американската среда, т.е. не са ме приели като нещо различно. Американските ми приятели много настояваха да остана да живея там, вратите бяха отворени, но аз ясно съзнавам къде е мястото ми и на кого принадлежа. Затова се върнах в България. Вярвам в Бог и, че човек си има мисия на земята. Зная, че моята мисия е да живея тук, това е самосъзнанието ми. Може би затова пред мен не е стоял въпросът за живеене в САЩ, въпреки перспективите, условията на живот и отворените врати. Когато човек не е на мястото си, не се чувства удовлетворен. Учих теология половин година, обиколих с групата много от щатите, но мнението ми не се промени. Мястото ми е в България, а желанието за пътуване е друго нещо.

Латинка: Музиката притежава способността да формира част от културата на човека. Според теб какви хора създава днешната музика?

Д: Зависи от това, което слушаш. Например, от чалгата не може да се очаква нещо повече, освен гледка за очите, а не нещо хубаво за ушите. В човека има заложено и изкушаване от неща, които го разрушават и понякога борбата срещу това е много трудна. Според мен, чалгата казва “не е нужно да се бориш с нещо, просто се отдай”.

Много често с някои текстове се разрушават крайно-необходими моралните ценности, а понякога и живота на хората, който започва да прилича на чалга-песен. За съжаление този жанр притъпява и музикалния вкус на човека. Като музикант мога да кажа, че тя няма висока стойност, в нея няма кой знае какви музикални открития и предизвикателства. Един контрастен пример, който мога да дам е джаз музиката, която ми дава неограничена свобода. Там няма таван за импровизации и дълбаейки, стигаш до много открития.

Л: Ти твориш и музика, посветена на християнската църква, друго вдъхновение ли тър сиш, друга истина ли искаш да избистриш и да я покажеш през сърцето си на хората?

Д: Същността на християнството е взаимоотношение с Бог. Не би трябвало да го считаме за приятел, само ако имаме нужда от Него. Бог е протегнал ръце към всички за взаимоотношения. Чрез музиката, която пиша, разкривам част от тези взаимоотношения. В нашата църква не сме ограничени от догми и пишейки я, мисля за хората, които да я запеят и приемат, като своя. Думите в една песен казват: “Боже, добър си и твоята милост е вечна” - това е всеобща истина. Чувствам нужда от вярата си в Бог и се стремя към това взаимоотношение.

Л: Вероятно получаваш вдъхновение и от друго, освен от вярата си в Бог?

Д: Разбира се! Понякога идеята ми хрумва в най-обикновен момент. Друг път сядам да свиря на пианото и някаква мелодия започва да се избистря. Трудно ми е да определя как точно става, важното е, че музиката идва при мен...

Л: Сега си във възрастта на най-смелите мечти, къде те носят те - само към музиката или има и момиче?

Д: В момента нямам приятелка. Харесвам момичетата с добра визия, но още повече забелязвам и отдавам значение на интелекта, на ума и светоусещането. По отношение на музиката, сега записвам поп-албум с авторски песни и най-близката ми цел е да го издам. Много се надявам да изнесем джаз-концерт с мои приятели в Сливен.

Завършваме с мечтите на щедро надарения сливенски музикант, но и с последната му награда. На конкурса за композиция “София 2009”, оценявано от жури, в което влизат Георги Минчев (председател), Велислав Заимов, Паул-Хайнц Дитрих (Германия), Карлос Галан (Испания) и проф. Пламен Джуров, първа награда не е връчена. Втората я поделят Емерих Амбил и Любомир Денев, а третата награда е за Данаил Танев, който е ученик на Ангел Заберски-син и учи композиция при Стефан Драгостинов. Дани се представя с творбата си “Фрагментс”, в която чрез много контрастиращи образи се е опитал да предаде различни фрагменти от живота.

Започнахме с бъдеща приказка, в която за Данаил ще се говори за дете - чудо. Може би защото днес не вярваме в това. Не вярваме, че около нас и редом до нас живеят хора, надарени с чудни способности. А колко по-добре би било да повярваме и да приемем, чрез неговата музика част от красотата на живота. Защото, въпреки всичко, той си остава най-прекрасното и чудно нещо.

Латинка Минкова